posh` (Таня Атанасова) posh` (Таня Атанасова)
2 267
13 dic 2010, 17:56

Убиваш ме

1.5K 0 9

 

на единствения, с когото съм имала смелостта да мечтая за...

 

В ума ми

потичаш от килера

с подтиснатите желания

и ме подчиняваш цяла

по-бързо от отрова

на черна мамба.

Начинът, по който ухаеш,

не дава

на сърцето ми да диша.

Сякаш попаднала под лавина,

бързо се топя в ръцете ти,

изглеждам незначителна.

Убиваш ме нежно

с упоритата си обич и незабрава,

кинжал в сърцето

е всяка твоя молба и усмивка насила.

Как да намеря

прощални думи, когато

сърцето помни само

как да те обича...???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • The_gold_f (Веселина Костадинова)
    The_gold_f (Веселина Костадинова)
    Няма наистина прощални думи...Но пък тук има един изключително нежен, тежък и резтреперващ ме стих
  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    ...Как да намеря
    прощални думи, когато
    сърцето помни само
    как да те обича...???
    Много хубав стих, хареса ми, макар и с тъжен финал! Поздрави!
  • posh` (Таня Атанасова)
    posh` (Таня Атанасова)
    Много ви благодаря, посветено е на най-истинския човек, който познавам. Любов, знам, че ще прочетеш това-обичам те и винаги ще те обичам, да-и след 3 години, и след 10, и след милион.
  • poem_lady (Фери)
    poem_lady (Фери)
    Хареса ми.
    "Как да намеря
    прощални думи, когато
    сърцето помни само
    как да те обича...???"

    Силен и тъжен край...


  • rozita-p (Росица)
    rozita-p (Росица)
    "по-бързо от отрова на черна мамба." - много ми харесеса

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0