Уча от грешки
Бях умислена. Тъжна ли бях?
Сред стотици лица се погубвах.
Търсех плам и разравях жарта.
Като малко момиче се влюбвах.
Дирех брод дето зееше пропаст
и се хвърлях с рогата напред.
На звънци съм звъняла. От гордост
ме отпращаше глупав късмет.
Носех песен когато не чуват,
литвах в бури и в преспи от хлад.
И от устрема пак се катурвах,
сеех радост до днес, до несвяст.
Бях искрата, която пламти.
И не падах след спънките лесни.
Но животът ме сам награди
със въздържаност, уча от грешки.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Тасева Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
