Уча от грешки
Бях умислена. Тъжна ли бях?
Сред стотици лица се погубвах.
Търсех плам и разравях жарта.
Като малко момиче се влюбвах.
Дирех брод дето зееше пропаст
и се хвърлях с рогата напред.
На звънци съм звъняла. От гордост
ме отпращаше глупав късмет.
Носех песен когато не чуват,
литвах в бури и в преспи от хлад.
И от устрема пак се катурвах,
сеех радост до днес, до несвяст.
Бях искрата, която пламти.
И не падах след спънките лесни.
Но животът ме сам награди
със въздържаност, уча от грешки.
© Виктория Тасева All rights reserved. ✍️ No AI Used
