Уча от грешки
Бях умислена. Тъжна ли бях?
Сред стотици лица се погубвах.
Търсех плам и разравях жарта.
Като малко момиче се влюбвах.
Дирех брод дето зееше пропаст
и се хвърлях с рогата напред.
На звънци съм звъняла. От гордост
ме отпращаше глупав късмет.
Носех песен когато не чуват,
литвах в бури и в преспи от хлад.
И от устрема пак се катурвах,
сеех радост до днес, до несвяст.
Бях искрата, която пламти.
И не падах след спънките лесни.
Но животът ме сам награди
със въздържаност, уча от грешки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Тасева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
