Уча се на забравяне

3 янв. 2020 г., 02:13

Поэзия » Любовная, Философская

420 2 3

Така да бъде! Сбогом значи?

Добре тогава. Няма да се сърдя.

Дали ще псувам и дали ще плача,

и в двете винаги съм първи.

Да измълчим и тази невъзможност!

Защо ли бяха огласени чувствата?

Разбирам. Някак твърде сложно е.

От много празното във пустото...

Какво пък толкова? Любовна слабост.

Минава бързо. Като гнойна пъпка.

И разни други кръвоносни гадости.

Сърдечна болка и душевна мъка.

Така да бъде! Сбогом! Тръгвам си.

Желая светло и прекрасно бъдеще!

А мисълта, че нямаш общо с другите,

чудесно би било за чиста съвест.

И най-последно... Заобичах те.

Без място в теб, където да оставам.

В сърцето - Не! Аз трябва да се уча,

как много бързо искам да забравям...

Danny Diester

(Стихопат.)