Уча се на забравяне
Така да бъде! Сбогом значи?
Добре тогава. Няма да се сърдя.
Дали ще псувам и дали ще плача,
и в двете винаги съм първи.
Да измълчим и тази невъзможност!
Защо ли бяха огласени чувствата?
Разбирам. Някак твърде сложно е.
От много празното във пустото...
Какво пък толкова? Любовна слабост.
Минава бързо. Като гнойна пъпка.
И разни други кръвоносни гадости.
Сърдечна болка и душевна мъка.
Така да бъде! Сбогом! Тръгвам си.
Желая светло и прекрасно бъдеще!
А мисълта, че нямаш общо с другите,
чудесно би било за чиста съвест.
И най-последно... Заобичах те.
Без място в теб, където да оставам.
В сърцето - Не! Аз трябва да се уча,
как много бързо искам да забравям...
Danny Diester
(Стихопат.)
© Данаил Антонов All rights reserved.
