Jan 3, 2020, 2:13 AM

Уча се на забравяне 

  Poetry » Love, Phylosophy
475 2 3

 

Така да бъде! Сбогом значи?

Добре тогава. Няма да се сърдя.

Дали ще псувам и дали ще плача,

и в двете винаги съм първи.

Да измълчим и тази невъзможност! 

Защо ли бяха огласени чувствата? 

Разбирам. Някак твърде сложно е. 

От много празното във пустото... 

Какво пък толкова? Любовна слабост. 

Минава бързо. Като гнойна пъпка. 

И разни други кръвоносни гадости. 

Сърдечна болка и душевна мъка. 

Така да бъде! Сбогом! Тръгвам си. 

Желая светло и прекрасно бъдеще! 

А мисълта, че нямаш общо с другите, 

чудесно би било за чиста съвест. 

И най-последно... Заобичах те. 

Без място в теб, където да оставам. 

В сърцето - Не! Аз трябва да се уча, 

как много бързо искам да забравям... 

 

Danny Diester 

(Стихопат.) 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??