Участ

Vedrin (Ясен Ведрин)
212 762

3 нояб. 2019 г., 20:29

Поэзия » Гражданская

471 1 2

Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.

Едно Амин да ме смирява,
когато, гледайки, съм сляп -
ще има в Святата жарава
за мене къшейче от Хляб.

Една сълза да се търкули
за пътя ми несъвършен -
Любов греха ми ще потули
и в нея ще съм утешен.

Духът човешки не векува,
но има вечна сетнина.
Какво на този свят си струва,
разбирам, плащайки цена.

Зад славата позор наднича.
От лъскавото - суета.
Потъва хорската себичност
във сивото на пепелта.

Едната участ... Тя ми стига!
Орисан нека ме върти.
Дори с решетка и верига...
Или с несбъднати мечти...

Ясен Ведрин
(Тленен остатък)