Участ
Не споря с личната си участ
дори от зов да ме лиши.
Каквото и да ми се случи -
отгоре Бог ще го реши.
Едно Амин да ме смирява,
когато, гледайки, съм сляп -
ще има в Святата жарава
за мене къшейче от Хляб.
Една сълза да се търкули
за пътя ми несъвършен -
Любов греха ми ще потули
и в нея ще съм утешен.
Духът човешки не векува,
но има вечна сетнина.
Какво на този свят си струва,
разбирам, плащайки цена.
Зад славата позор наднича.
От лъскавото - суета.
Потъва хорската себичност
във сивото на пепелта.
Едната участ... Тя ми стига!
Орисан нека ме върти.
Дори с решетка и верига...
Или с несбъднати мечти...
Ясен Ведрин
(Тленен остатък)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ясен Ведрин Всички права запазени
