pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
900 17293
9 февр. 2025 г., 19:40  

Участ 

  Поэзия » Юмористическая, Философская, Гражданская
126 1 6

Дори, когато казват, че са хубави

очите ми, с едното примижавам.

Това е опит да не се изгубя

в ласкателствата. Да ги надживявам.

 

А сигурно е правилно да бъда

внимателна при среща с камънаци.

Жумиш ли постоянно, е присъда,

с която влизаш във графа „Глупаци“.

 

Привикнах с еднооки да живея,

но щом поискам да сменя окото,

за миг поне излитам и се рея

в небето като птиче. То, горкото,

 

не знае, как се пада от високо,

не знае, че е плячка за ловците,

и е примамка шепата с просото.

Незнанието как ще му простите?

 

Е да, сравнявам себе си със птица

и може със това да ви нервирам.

Аз свикнах да не кацам върху жици

и пак да зажумя с око избирам.

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Юри, зарадва ме с присъствието си на моята страница! Благодаря ти и нека студеният вторник е хубав за теб!👍
  • Хубаво е, Мария!
  • Мъдростта идва с годините. Събираш поуките и уроците на времето, а ако си поет, е естествено да вплетеш всичко това в стиховете си.🥰 Радвам се, че си тук, Дейна!😍
  • Мнението ти е важно за мен, Скити! Може би наистина не е хумористично, само на отделни места има лек повей на усмивка
    Благодаря ти, мила!♥️
  • Съгласна съм със Скити, има мъдрост в твоя стих, Мария и проникновение за важните неща в живота.
    Поздравявам те!
  • Мари, аз не го усетих хумористично, а мъдро и философско! Перото ти е майсторско!
    Поздравявам те! 💖
Предложения
: ??:??