Участ
Дори, когато казват, че са хубави
очите ми, с едното примижавам.
Това е опит да не се изгубя
в ласкателствата. Да ги надживявам.
А сигурно е правилно да бъда
внимателна при среща с камънаци.
Жумиш ли постоянно, е присъда,
с която влизаш във графа „Глупаци“.
Привикнах с еднооки да живея,
но щом поискам да сменя окото,
за миг поне излитам и се рея
в небето като птиче. То, горкото,
не знае, как се пада от високо,
не знае, че е плячка за ловците,
и е примамка шепата с просото.
Незнанието как ще му простите?
Е да, сравнявам себе си със птица
и може със това да ви нервирам.
Аз свикнах да не кацам върху жици
и пак да зажумя с око избирам.
© Мария Панайотова All rights reserved.
