19 июл. 2009 г., 11:26  

Различия

969 1 28

Аз бях Луна  с измамна светлина,
а ти крадеше огън от звездите.
Не ми приписвай грях или вина,
че нашите съдби не се преплитат.

Любов се случва под едно небе,
когато две пътеки се пресичат.
Над мен безводно облаче гребе,
над теб поройни дъждове се сипят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ти цялата си трепет, чувство.
    И ще възкръснеш пак отново
    във стих!
    Честит Празник!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря на всички, които бяха до мен - с добри думи!
  • Винаги възкръсваш, Елице!
    Очевидно има защо
    иначе резултатът нямаше да е така добър.
  • Ти си стихът, Елица !
  • Стих!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....