Jul 19, 2009, 11:26 AM  

Различия

  Poetry » Love
962 1 28

Аз бях Луна  с измамна светлина,
а ти крадеше огън от звездите.
Не ми приписвай грях или вина,
че нашите съдби не се преплитат.

Любов се случва под едно небе,
когато две пътеки се пресичат.
Над мен безводно облаче гребе,
над теб поройни дъждове се сипят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ти цялата си трепет, чувство.
    И ще възкръснеш пак отново
    във стих!
    Честит Празник!
    Поздрави, Ели!
  • Благодаря на всички, които бяха до мен - с добри думи!
  • Винаги възкръсваш, Елице!
    Очевидно има защо
    иначе резултатът нямаше да е така добър.
  • Ти си стихът, Елица !
  • Стих!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...