6 авг. 2011 г., 10:11

Учениче

1.9K 0 12

УЧЕНИЧЕ

 

Рожбица  Лилянка,

мила  сладуранка,

вече  е  голяма -

учениче стана.

Тати  ще  я  вози

всеки ден с колата.

Вечер  ще  ги чака

мама пред вратата.

Шаро  сам на  двора

тъжен  се разхожда.

"Къде е Лилянка?" -

пита той  Писанка.

"Шаро, спри  да лаеш!

Чуй  ме, за да знаеш:

Нашата стопанка,

малката  Лилянка,

сутринта замина

в детската  градина.

Вече  е  голяма -

учениче стана!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вашите стихове чета с радост.
    С уважение.
  • Много добро усещане за детска душа. Поздравления!
  • разказано без големи претенции, неподправено и чисто, с езика на децата, затова и така хваща детето в мен, Лили...Обичам твоите безсъници, сладкодумниче...
  • Прекрасно!
    Да ви е жива и здрава
    и четмото да вдява!
  • Нека да се учи
    Лили да сполучи -
    сега в детската градина,
    първолачка догодина!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...