6 авг. 2011 г., 10:11

Учениче

1.9K 0 12

УЧЕНИЧЕ

 

Рожбица  Лилянка,

мила  сладуранка,

вече  е  голяма -

учениче стана.

Тати  ще  я  вози

всеки ден с колата.

Вечер  ще  ги чака

мама пред вратата.

Шаро  сам на  двора

тъжен  се разхожда.

"Къде е Лилянка?" -

пита той  Писанка.

"Шаро, спри  да лаеш!

Чуй  ме, за да знаеш:

Нашата стопанка,

малката  Лилянка,

сутринта замина

в детската  градина.

Вече  е  голяма -

учениче стана!"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Велчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вашите стихове чета с радост.
    С уважение.
  • Много добро усещане за детска душа. Поздравления!
  • разказано без големи претенции, неподправено и чисто, с езика на децата, затова и така хваща детето в мен, Лили...Обичам твоите безсъници, сладкодумниче...
  • Прекрасно!
    Да ви е жива и здрава
    и четмото да вдява!
  • Нека да се учи
    Лили да сполучи -
    сега в детската градина,
    първолачка догодина!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...