6.08.2011 г., 10:11

Учениче

1.9K 0 12

УЧЕНИЧЕ

 

Рожбица  Лилянка,

мила  сладуранка,

вече  е  голяма -

учениче стана.

Тати  ще  я  вози

всеки ден с колата.

Вечер  ще  ги чака

мама пред вратата.

Шаро  сам на  двора

тъжен  се разхожда.

"Къде е Лилянка?" -

пита той  Писанка.

"Шаро, спри  да лаеш!

Чуй  ме, за да знаеш:

Нашата стопанка,

малката  Лилянка,

сутринта замина

в детската  градина.

Вече  е  голяма -

учениче стана!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Велчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вашите стихове чета с радост.
    С уважение.
  • Много добро усещане за детска душа. Поздравления!
  • разказано без големи претенции, неподправено и чисто, с езика на децата, затова и така хваща детето в мен, Лили...Обичам твоите безсъници, сладкодумниче...
  • Прекрасно!
    Да ви е жива и здрава
    и четмото да вдява!
  • Нека да се учи
    Лили да сполучи -
    сега в детската градина,
    първолачка догодина!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...