5 нояб. 2013 г., 23:04

Ученик

940 0 1

Животът е най-строгият учител,
а аз съм непрестанен повтаряч,
преписвам на отличници мечтите,
но в сметките не съм добър играч.

В любовната наука - пълна каша,
как "ти и аз” е невъзможен сбор,
а погледът ти – функция към Сашо
и вечна допирателна за спор...

По психология – все сън разказвам
и Фройд е сексуалният ми мор...
на Карл Юнг как душата си показвам,
а анимата ми е стихотвор...

И химията си е доста трудна -
неизравними уравнения навред,
процеси до избухване подлудни,
превръщат в пламък мозъка ми клет.

Най-много ми върви по френски,
не че разбирам думичките аз,
но ми превеждат страстите без грешка,
когато заговори твоя глас...

Не ще завърша в тоз живот изглежда,
че дипломите дава само Бог,
матурата е „Обич, Вяра и Надежда”
а аз проспах и техния урок...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Смях се, допълвах, просълзих се... Хареса ми! Познавам тази история... Дори счупих глупомера няколко пъти!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...