5 сент. 2022 г., 08:05

Ученик

1.4K 8 16

Пак ли книга? Хайде стига!
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.

Казва кака – есен чака
да съм първолаче.
Под мустака котарака,
киска се обаче.

Край долапа бързо с лапа
хваща мишка сива.
Ще изцапа, ще излапа
книжката красива.

Сядам ето, там, където
буквите ме викат.
Шшшшт! Заето е детето...
Срича ученикът.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

  • Ти беше моят фаворит, Наде! Стихотворението ти е много ритмично и го приемам като Ани за шедьовър! Приемам, че и двете с теб сме на почетната стълбичка! ❤️
  • Благодаря, приятели! От сърце!
  • Ето как с малко думи може да се получи шедьовър. Поздравления и успех от мен!
  • Сладурско
  • Толкова е миличко, Наде, истински преживяно от детенце! Пожелавам ти и на теб да е щастливо, като се изкачиш на стълбичката...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...