5 сент. 2022 г., 08:05

Ученик

1.4K 8 16

Пак ли книга? Хайде стига!
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.

Казва кака – есен чака
да съм първолаче.
Под мустака котарака,
киска се обаче.

Край долапа бързо с лапа
хваща мишка сива.
Ще изцапа, ще излапа
книжката красива.

Сядам ето, там, където
буквите ме викат.
Шшшшт! Заето е детето...
Срича ученикът.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

2 место

Комментарии

Комментарии

  • Ти беше моят фаворит, Наде! Стихотворението ти е много ритмично и го приемам като Ани за шедьовър! Приемам, че и двете с теб сме на почетната стълбичка! ❤️
  • Благодаря, приятели! От сърце!
  • Ето как с малко думи може да се получи шедьовър. Поздравления и успех от мен!
  • Сладурско
  • Толкова е миличко, Наде, истински преживяно от детенце! Пожелавам ти и на теб да е щастливо, като се изкачиш на стълбичката...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...