5 sept 2022, 8:05

Ученик

1.4K 8 16

Пак ли книга? Хайде стига!
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.

Казва кака – есен чака
да съм първолаче.
Под мустака котарака,
киска се обаче.

Край долапа бързо с лапа
хваща мишка сива.
Ще изцапа, ще излапа
книжката красива.

Сядам ето, там, където
буквите ме викат.
Шшшшт! Заето е детето...
Срича ученикът.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

2 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Ти беше моят фаворит, Наде! Стихотворението ти е много ритмично и го приемам като Ани за шедьовър! Приемам, че и двете с теб сме на почетната стълбичка! ❤️
  • Благодаря, приятели! От сърце!
  • Ето как с малко думи може да се получи шедьовър. Поздравления и успех от мен!
  • Сладурско
  • Толкова е миличко, Наде, истински преживяно от детенце! Пожелавам ти и на теб да е щастливо, като се изкачиш на стълбичката...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...