22 авг. 2025 г., 17:30

Ученик

294 1 6

Мойте другари на село
са при дядо и баба,
лятото път е поело,
идва есента по пижама -

шарена, малко сънлива,
рано как ще ме буди?
Идва учебна година,
трябва пак да се труди.

Чакам я с нетърпение,
да се видим всички отново.
И горя от вълнение,
за учебните дни е готово.

А учителка, обичлива и мила,
ще прегърне всеки от нас,
всичко би ни простила,
за да бъдем най-верния клас.

Като рицар без страх, ученика,
носи сърцето голямо  на лъв,
води своята истинска битка,
за да бъде винаги пръв.

И така неусетно се учим
да сме смели, честни, добри,
а когато бележник получим
да пише - достоен си ти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Петева Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

8 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...