22.08.2025 г., 17:30

Ученик

296 1 6

Мойте другари на село
са при дядо и баба,
лятото път е поело,
идва есента по пижама -

шарена, малко сънлива,
рано как ще ме буди?
Идва учебна година,
трябва пак да се труди.

Чакам я с нетърпение,
да се видим всички отново.
И горя от вълнение,
за учебните дни е готово.

А учителка, обичлива и мила,
ще прегърне всеки от нас,
всичко би ни простила,
за да бъдем най-верния клас.

Като рицар без страх, ученика,
носи сърцето голямо  на лъв,
води своята истинска битка,
за да бъде винаги пръв.

И така неусетно се учим
да сме смели, честни, добри,
а когато бележник получим
да пише - достоен си ти.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...