Учителката
Учителката
Вървеше бавно, по уличката с кестени,
в нея пееше училищен звънец,
тя - унесена в мислите пътува,
по косите носи тебеширен прашец.
Вървеше тиха - над суетата,
задаваше въпросите - безброй,
остана и частица във душата -
топла, светла...
Надживя на времето зимния,
сковаващ вой.
В сънища пътува всяка нощ,
и все със същата усмивка блага,
класната ѝ стая пак е същата,
остана - за смяната ѝ млада!
Прегърнала на времето умората,
по уличката - малка, минава всеки път.
Заваляха цветове от кестени.
Не! Не е сълзи - просто дъжд!
Елеонора Крушева
09.05.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елеонора Крушева Все права защищены
