Учителката
Вървеше бавно, по уличката с кестени,
в нея пееше училищен звънец,
тя - унесена в мислите пътува,
по косите носи тебеширен прашец.
Вървеше тиха - над суетата,
задаваше въпросите - безброй,
остана и частица във душата -
топла, светла...
Надживя на времето зимния,
сковаващ вой.
В сънища пътува всяка нощ, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up