18 нояб. 2017 г., 09:58

Учителката

963 0 0

Да сме спонтанни като нея, реката,

смело спускаща се в планината

без да планува и пресмята, знае тя,

че е и капка, но и пак е океан.

Така тече с доверие към бъднината!

 

Да бъдем в чистота като кристала

за любимата или любимия до нас

винаги облечени в прозрачност

самите ние Светлина.

 

Да сме единност като капки

връз паяжината на паяк;

сами, отделни, уникални,

чрез светли нишки свързани със всички!

 

Да бъдем в Любовта криле на пеперуда

разделим ли ги, ще се простим със полета.

Помни: Само Той, Бог, единствен те обича

чрез всички и чрез  всичко.

 

Да бъдем в тишината като празника

той се случва, а ти блаженстваш.

Влез дълбоко и спокойно в себе си,

и събуди усмивката на радостта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Огнянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...