18 nov 2017, 9:58

Учителката

  Poesía
965 0 0

Да сме спонтанни като нея, реката,

смело спускаща се в планината

без да планува и пресмята, знае тя,

че е и капка, но и пак е океан.

Така тече с доверие към бъднината!

 

Да бъдем в чистота като кристала

за любимата или любимия до нас

винаги облечени в прозрачност

самите ние Светлина.

 

Да сме единност като капки

връз паяжината на паяк;

сами, отделни, уникални,

чрез светли нишки свързани със всички!

 

Да бъдем в Любовта криле на пеперуда

разделим ли ги, ще се простим със полета.

Помни: Само Той, Бог, единствен те обича

чрез всички и чрез  всичко.

 

Да бъдем в тишината като празника

той се случва, а ти блаженстваш.

Влез дълбоко и спокойно в себе си,

и събуди усмивката на радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Огнянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....