18 nov 2017, 9:58

Учителката

  Poesía
968 0 0

Да сме спонтанни като нея, реката,

смело спускаща се в планината

без да планува и пресмята, знае тя,

че е и капка, но и пак е океан.

Така тече с доверие към бъднината!

 

Да бъдем в чистота като кристала

за любимата или любимия до нас

винаги облечени в прозрачност

самите ние Светлина.

 

Да сме единност като капки

връз паяжината на паяк;

сами, отделни, уникални,

чрез светли нишки свързани със всички!

 

Да бъдем в Любовта криле на пеперуда

разделим ли ги, ще се простим със полета.

Помни: Само Той, Бог, единствен те обича

чрез всички и чрез  всичко.

 

Да бъдем в тишината като празника

той се случва, а ти блаженстваш.

Влез дълбоко и спокойно в себе си,

и събуди усмивката на радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Огнянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...