Да сме спонтанни като нея, реката,

смело спускаща се в планината –

без да планува и пресмята, знае тя,

че е и капка, но и пак е океан.

Така тече с доверие към бъднината!

Да бъдем в чистота като кристала

за любимата или любимия до нас –

винаги облечени в прозрачност–

самите ние Светлина.

Да сме единност – като капки

връз паяжината на паяк;

сами, отделни, уникални,

чрез светли нишки свързани със всички!

Да бъдем в Любовта криле на пеперуда –

разделим ли ги, ще се простим със полета.

Помни: Само Той, Бог, единствен те обича –

чрез всички и чрез  всичко.

Да бъдем в тишината като празника –

той се случва, а ти блаженстваш.

Влез дълбоко и спокойно в себе си,

и събуди усмивката на радостта.