Nov 18, 2017, 9:58 AM

Учителката

  Poetry
961 0 0

Да сме спонтанни като нея, реката,

смело спускаща се в планината

без да планува и пресмята, знае тя,

че е и капка, но и пак е океан.

Така тече с доверие към бъднината!

 

Да бъдем в чистота като кристала

за любимата или любимия до нас

винаги облечени в прозрачност

самите ние Светлина.

 

Да сме единност като капки

връз паяжината на паяк;

сами, отделни, уникални,

чрез светли нишки свързани със всички!

 

Да бъдем в Любовта криле на пеперуда

разделим ли ги, ще се простим със полета.

Помни: Само Той, Бог, единствен те обича

чрез всички и чрез  всичко.

 

Да бъдем в тишината като празника

той се случва, а ти блаженстваш.

Влез дълбоко и спокойно в себе си,

и събуди усмивката на радостта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцислав Огнянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...