на В.
Добре дошла, моя стара обич - посърнала!!
Един от друг избягахме тогава. Помниш ли ?
Ти беше - уж щастливо - омъжена...
Аз пък имах нюх да разпалвам въглени...
И как така - сама озова се
в сърцето ми?!!! - нямам представа...
Звънтеше въздухът като забранена наздравица, но толкоз прекрасна...
Бях твоят първи учител по китара...
Влез... Дори
да сме трагикомични... оглозгани...
Дори - да ти налея най-горчивото винО... Ти... ...