Добре дошла, моя стара обич - посърнала!! Един от друг избягахме тогава. Помниш ли ? Ти беше - уж щастливо - омъжена... Аз пък имах нюх да разпалвам въглени...
И как така - сама озова се в сърцето ми?!!! - нямам представа... Звънтеше въздухът като забранена наздравица, но толкоз прекрасна... Бях твоят първи учител по китара...
Влез... Дори да сме трагикомични... оглозгани... Дори - да ти налея най-горчивото винО... Ти...
Питаш ме - дали тогава се обичахме? Заповядай! Да похапнем мойта прословута манджа - с грозде...
Да поседиме просто - както казват - като зрели хора... Това тогава, гдето не направихме... Ти имаше нужда от непрестореност, аз - от самозабравяне...
Другото са... подробности... Просто - един ден - отидох... да си купя...
цигари... и...
ПростИ...
че така нахълта -
в живота ти -
твоят първи
учител по китара...
Всеки по пътя си. Без предизвестие... С тъжна усмивка - вместо
Ослушай се...
Там нейде, сред звуците на твоята китара
едно сърце за теб ще затрепти.
И не димът на запалената ти цигара,
а ТО в света си ще те птиюти!
Гуш* Врабчо!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.