Учителят по китара
на В.
Добре дошла, моя стара обич - посърнала!!
Един от друг избягахме тогава. Помниш ли ?
Ти беше - уж щастливо - омъжена...
Аз пък имах нюх да разпалвам въглени...
И как така - сама озова се
в сърцето ми?!!! - нямам представа...
Звънтеше въздухът като забранена наздравица, но толкоз прекрасна...
Бях твоят първи учител по китара...
Влез... Дори
да сме трагикомични... оглозгани...
Дори - да ти налея най-горчивото винО... Ти...
Питаш ме - дали тогава се обичахме?
Заповядай! Да похапнем мойта прословута манджа - с грозде...
Да поседиме просто - както казват - като зрели хора...
Това тогава, гдето не направихме...
Ти имаше нужда от непрестореност,
аз - от самозабравяне...
Другото са... подробности...
Просто - един ден - отидох... да си купя...
цигари...
и...
ПростИ...
че така нахълта -
в живота ти -
твоят първи
учител
по китара...
Всеки по пътя си. Без предизвестие...
С тъжна усмивка - вместо
обида...
ПростИ ми...
След мене -
винаги - пускам димна завеса...
И никой
не знае -
накъде...
ще отида...
© Кирил Бачев All rights reserved.
