5 янв. 2008 г., 16:08

Ударението в "сбогом"... 

  Поэзия » Любовная
757 0 14
 

(истина е)

Тръгвам,

                      неусетена

и болката

ще бъде празнотата,

Нищото,

което всяка сутрин,

без да пита,

в теб се задомява.

 

 

 

(знаеш)

Ще ти липсвам

                          неразбрано

и предпоследното

ще бъде първи ред,

последно място.

Прожекцията посветена.

По пулсове, субтитри стрелят.

 

 

Обичаш ли я както

(мене)

искаше... навреме?!

 

 

(след месец)

Ще ти бъда

                              догорчала.

Пространството

ще бъде твърде кратко.

От многоточия

непосилно лична

в двама ни е самотата.

 

 

За да ме изгубиш,

имал ли си ме...

мен,

дори във своето "понякога"?!

 

 

(тук бях)

И ще те бъда.

Импулсивно.

Цялостта

ще бъде просто обичта,

в бездънна чаша  изцедена.

Прежадняло ще е

до сарказъм.

 

 

Късно е да бъдем... всичко.

 

 

(истина е)

Тръгвам.

За последно

ще те изримувам

(морзово)

и краят

ще е силно тежък.

Ударението в "сбогом"

е  предоверие, приятелю,

без топла длан отсреща.

 

© Киара Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??