Ударението в "сбогом"...
(истина е)
Тръгвам,
неусетена
и болката
ще бъде празнотата,
Нищото,
което всяка сутрин,
без да пита,
в теб се задомява.
(знаеш)
Ще ти липсвам
неразбрано
и предпоследното
ще бъде първи ред,
последно място.
Прожекцията посветена.
По пулсове, субтитри стрелят.
Обичаш ли я както
(мене)
искаше... навреме?!
(след месец)
Ще ти бъда
догорчала.
Пространството
ще бъде твърде кратко.
От многоточия
непосилно лична
в двама ни е самотата.
За да ме изгубиш,
имал ли си ме...
мен,
дори във своето "понякога"?!
(тук бях)
И ще те бъда.
Импулсивно.
Цялостта
ще бъде просто обичта,
в бездънна чаша изцедена.
Прежадняло ще е
до сарказъм.
Късно е да бъдем... всичко.
(истина е)
Тръгвам.
За последно
ще те изримувам
(морзово)
и краят
ще е силно тежък.
Ударението в "сбогом"
е предоверие, приятелю,
без топла длан отсреща.
© Киара All rights reserved.
