Гледам аз в небето лековито,
Жално към него си мисля миловито —
Как към погледа ми най-ярката звезда полита
И как може да е толкова упорита.
Да се чудиш нощем, но самотен,
Че ще я видиш, прегръщайки негоден.
И сърцето почва да блещука,
Стомахът свива се и вика: „Спри се тука!“
Достатъчно поплака —
Месец, два... година става.
В любовта време не остава —
Как да търся друга с погледа на океана? ...