Удавен в океана

Гледам аз в небето лековито,

Жално към него си мисля миловито —

Как към погледа ми най-ярката звезда полита

И как може да е толкова упорита.

Да се чудиш нощем, но самотен,

Че ще я видиш, прегръщайки негоден.

И сърцето почва да блещука,

Стомахът свива се и вика: „Спри се тука!“

Достатъчно поплака —

Месец, два... година става.

В любовта време не остава —

Как да търся друга с погледа на океана?

Ти сърцето ми разби,

Не знаеш го, нали?

Ще ми кажеш „Извинявай“,

Но след като ме видиш мъртъв ти.

Вярно, имаш ти любов —

Обичай го, изслушвай го, но недей да ме забравяш.

На всичко бях готов,

Но грешката е за това да не я повтаряш.

Ярък спомен в мен блести.

Ще се моля да намеря някой като теб —

Да ме кара да се чувствам жив и от любов нелеп,

Но да е целувка истинска, а не като стомана — лед.

Не искам с някой просто да се хвана.

Искам някой, с когото да престана

Да имам болка и вечна рана.

Докато я намеря —

Оставаш ти… удавен в океана.