4.05.2025 г., 21:40

Удавен в океана

310 0 0

Гледам аз в небето лековито,

Жално към него си мисля миловито —

Как към погледа ми най-ярката звезда полита

И как може да е толкова упорита.

 

Да се чудиш нощем, но самотен,

Че ще я видиш, прегръщайки негоден.

И сърцето почва да блещука,

Стомахът свива се и вика: „Спри се тука!“

 

Достатъчно поплака —

Месец, два... година става.

В любовта време не остава —

Как да търся друга с погледа на океана?

 

Ти сърцето ми разби,

Не знаеш го, нали?

Ще ми кажеш „Извинявай“,

Но след като ме видиш мъртъв ти.

 

Вярно, имаш ти любов —

Обичай го, изслушвай го, но недей да ме забравяш.

На всичко бях готов,

Но грешката е за това да не я повтаряш.

 

Ярък спомен в мен блести.

Ще се моля да намеря някой като теб —

Да ме кара да се чувствам жив и от любов нелеп,

Но да е целувка истинска, а не като стомана — лед.

 

Не искам с някой просто да се хвана.

Искам някой, с когото да престана

Да имам болка и вечна рана.

Докато я намеря —

Оставаш ти… удавен в океана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Viktor Kr Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...