Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.
Стара съм вече. Сбръчкана кръв.
Младите хо̀ра бягат от мене.
Гара далечна. Хвърлена връв.
Фарове светят. Ударно време.
Тичам и стѐна. Много болѝ.
Няма другари. Пътят е труден.
Тайно надничат хората зли.
Трайно повтарят ритъма муден.
Жълтото пада. Ред е на мрак.
Ние се давим. Млади и слепи.
Бяла балада. Ѝде ли брат?
Бие камбана. Смърт за поета.
© Димитър Драганов Все права защищены