8.11.2017 г., 0:59

Удавяне в мисли

2.3K 5 17

Са̀нким приятел да имах един.
Да си побъбрим в дните студени.
Стряхата плаче. Слепият дим
пушеци вие – диви, зелени.

Стара съм вече. Сбръчкана кръв.
Младите хо̀ра бягат от мене.
Гара далечна. Хвърлена връв.
Фарове светят. Ударно време.

Тичам и стѐна. Много болѝ.
Няма другари. Пътят е труден.
Тайно надничат хората зли.
Трайно повтарят ритъма муден.

Жълтото пада. Ред е на мрак.
Ние се давим. Млади и слепи.
Бяла балада. Ѝде ли брат?

Бие камбана. Смърт за поета.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...