The_gold_f (Веселина Костадинова)
93 1019
4 янв. 2008 г., 16:29

Удовлетворение в съня 

  Поэзия
557 0 9
 

Наредих ви на релсата, да.

И след малко ще мине влакът.

Крайниците ви здраво пристегнати,

а той идва и колелата се чуват как тракат.

 

Гледате ме отчаяно,

а аз се усмихвам удовлетворително.

Жалки сте! Ах, състоянието ви е окаяно.

Поглеждам влака. Соча го предупредително.

 

Не спирайте нищожества да крещите от ужас,

че писъците ви са мелодия за ушите ми.

И за секунда не потрепвам дори.

Унищожението ви искат да видят очите ми.

 

Всеки от вас допринесъл е за урода - АЗ,

че един след друг ме изграждахте.

Не трагедия, а празник ще бъде случката с вас.

Край! Влакът ви премазва. Да, сега ще спрете  душата ми да изяждате.

 

Отварям очи. Пот се стича по мен.

Страшно е, знам, но не владея сънищата си.

И с угризения ще мине и този ден,

че жалко е да се пребориш със желанията си.

 

В съня често виждам своите мечти

за новото ми силно "АЗ".

На сутринта отново се ронят сълзи...

Хубаво е да изпитваш удовлетворение, пък било то и само в съня.

© Веселина Костадинова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ах тези лоши лоши гадове а?много яко мило!{}{}{}
  • Благодаря за хубавите думи!Маги мн ме зарадва и леко замисли..аз също съм опитвала да намеря красота и да я нарисувам на листа..но като че ли гозното ми се набива повече в очите и ми е по-лесно да го пресъздам.Прегръдки!
  • Много стойностен стих... и въздействащ... Браво!
  • Изуми ме този твой стих...
    написан с гневна , наранена душа...
    защото аз се скривам в красотата
    на малките неща...но ти си като поетичен вулкан...
    възхищавам ти се, и ти се радвам, Веселина.
    с много обич за теб.
  • Благодаря ви за коментарчетата!Разбрах,че ви обърквам...на моменти слаба,на моменти силна.Не се опитвайите!Аз не се разбирам дори!Прегръщам ви!
  • много,много хубав стих,макар и гневен!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Агресия? От теб? Абе да...
    "Всеки от вас допринесъл е за урода - АЗ,

    че един след друг ме изграждахте."-това изречение ме накара да повдигна въпросително вежди и да се запитам "ама защо бе?"...
    Често казано наистина такава беше реакцията ми,
    ти за мене си голям лабиринт,
    в стиховете-ту слаба, ту силна...
    ту тъжна, ту весела...Умееш да изненадваш!Поздравчета!

  • Веси мечтите и наяве и насън не могат да бъдат убити ...те са като птица -феникс , винаги възкръсват ...и новото ти силно Аз е такова , защото ги има мечтите...
    Поздрав за стиха.
  • Толкова много гняв! Младостта, която го изпитва, талантът, който ражда този стих - чудесни са!
Предложения
: ??:??