Наредих ви на релсата, да.
И след малко ще мине влакът.
Крайниците ви здраво пристегнати,
а той идва и колелата се чуват как тракат.
Гледате ме отчаяно,
а аз се усмихвам удовлетворително.
Жалки сте! Ах, състоянието ви е окаяно.
Поглеждам влака. Соча го предупредително.
Не спирайте нищожества да крещите от ужас,
че писъците ви са мелодия за ушите ми.
И за секунда не потрепвам дори.
Унищожението ви искат да видят очите ми.
Всеки от вас допринесъл е за урода - АЗ,
че един след друг ме изграждахте.
Не трагедия, а празник ще бъде случката с вас.
Край! Влакът ви премазва. Да, сега ще спрете душата ми да изяждате.
Отварям очи. Пот се стича по мен.
Страшно е, знам, но не владея сънищата си.
И с угризения ще мине и този ден,
че жалко е да се пребориш със желанията си.
В съня често виждам своите мечти
за новото ми силно "АЗ".
На сутринта отново се ронят сълзи...
Хубаво е да изпитваш удовлетворение, пък било то и само в съня.
© Веселина Костадинова Всички права запазени