има нещо във тъгата
само аз ли го усещам
като топлота и безопасност
като бащин дом
тя за мен нещото
което хората наричат щастие
потопена във тъгата
ясни мисли се въртят
само аз ли го усещам
удоволствието на тъгата
сега във щастието
не плача вече
и очите ми пресъхват
и топлотата ме пари
трябваше да се удавя
във езерото от сълзите си
а аз се научих да плувам
и изпитвах удоволствието
сега на горещата пустиния
изптвам жажда
© Василена Николова Все права защищены