11 мар. 2016 г., 23:03

Удоволствието на тъгата

756 0 0

има нещо във тъгата

само аз ли го усещам

като топлота и безопасност

като бащин дом

тя за мен нещото

което хората наричат щастие

 

потопена във тъгата

ясни мисли се въртят

само аз ли го усещам

удоволствието на тъгата

 

сега във щастието

не плача вече

и очите ми пресъхват

и топлотата ме пари

 

трябваше да се удавя

във езерото от сълзите си

а аз се научих да плувам

и изпитвах удоволствието

 

сега на горещата пустиния

изптвам жажда

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...