11.03.2016 г., 23:03

Удоволствието на тъгата

753 0 0

има нещо във тъгата

само аз ли го усещам

като топлота и безопасност

като бащин дом

тя за мен нещото

което хората наричат щастие

 

потопена във тъгата

ясни мисли се въртят

само аз ли го усещам

удоволствието на тъгата

 

сега във щастието

не плача вече

и очите ми пресъхват

и топлотата ме пари

 

трябваше да се удавя

във езерото от сълзите си

а аз се научих да плувам

и изпитвах удоволствието

 

сега на горещата пустиния

изптвам жажда

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...