5 авг. 2015 г., 19:29

Уединение

513 0 3



Лунни коси
във водата плуват.
На близката скала
гларус пропърхва с крила.
Плискане тихо се чува –
целувки на вълна,
ухажваща брега.
А на него –
раковина
слуша морския шепот
и чаша
с искрящо желание пълна,
изпотена от страст.

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Много ми хареса цялата творба - великолепна е! Лека нощ!Поздрав и заслужена висока оценка!раво!!!
  • "целувки на вълна, ухажваща брега." Само тук колко поезия има! Нежно пишеш, Ласка, а това въздейства винаги.

    Сърдечен поздрав за написаното!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...