5 авг. 2015 г., 19:29

Уединение

518 0 3



Лунни коси
във водата плуват.
На близката скала
гларус пропърхва с крила.
Плискане тихо се чува –
целувки на вълна,
ухажваща брега.
А на него –
раковина
слуша морския шепот
и чаша
с искрящо желание пълна,
изпотена от страст.

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво!
  • Много ми хареса цялата творба - великолепна е! Лека нощ!Поздрав и заслужена висока оценка!раво!!!
  • "целувки на вълна, ухажваща брега." Само тук колко поезия има! Нежно пишеш, Ласка, а това въздейства винаги.

    Сърдечен поздрав за написаното!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...