11 дек. 2022 г., 16:49

Уестърн. Кет Балу и Джеси Джеймс

1.4K 6 18


С мустанг, ботуши прашни до бедрата,
камшик и два пищова за късмет...
Не знам къде стовари ме съдбата...
Тук куче вие с друго във дует!

Градът лениво дреме, дума няма,
мен стяга ме проклетият корсет -
но, уж, нали, докарвам го на дама.
(Абсурд направо! все изглеждам серт).

Понеже трябва да си вадя хляба,
а Джеси Джеймс е тук, се носи слух -
сребро откраднал, краставата жаба,
докопам ли го, ще е жив евнух

Градчето плаща ми солидна сума
и работата аз ще изпека
Пари ми трябват. Дала съм си дума
и копелето жив ще довлека.

Та, значи, хукнал е към Алабама,
прошушнаха от местния бардак.
И там се бил изложил хулиганът!
Дори Мадам обрал е за капак!

Но нямам време и забивам шпори!
И хич недей да се мотаеш, Кет!
Едва ли някой с Колта ти ще спори,
купувай му за Ада ти билет!

 

***
Изровен път извива край реката
и к'во да видя в гъстия папур...
май някой тука търси си белята
и плъзвам длан към тежкия кобур:

- О, мистър Джеймс! каква случайна среща!
(вълна гореща сякаш ме заля,
че съм жена очите му подсещат...)
... и на пищова ми му прималя!

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи, радост е, че си била тук! Благодаря ти!

    Кремена, колко е хубаво, че си оставила коментар! Благодаря ти!

    Райна, благодаря, зарадвах се!

    Безжичен, благодаря, че прочете!
  • Страхотно чувство за хумор, а и използваната стъпка е толкова подходяща. Огромна фантазия в най-добрия смисъл! Много забавно! Браво!
  • Чудесно е! Разказът се лее и се чете на един дъх! Браво!
  • Лек и колоритен стих, който ме усмихна!
    Забележително!
  • Подходящи думи не ми идват на ум, ставам на крака и се покланям, Жени! Невероятно!!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...