С мустанг, ботуши прашни до бедрата,
камшик и два пищова за късмет...
Не знам къде стовари ме съдбата...
Тук куче вие с друго във дует!
Градът лениво дреме, дума няма,
мен стяга ме проклетият корсет -
но, уж, нали, докарвам го на дама.
(Абсурд направо! все изглеждам серт).
Понеже трябва да си вадя хляба,
а Джеси Джеймс е тук, се носи слух -
сребро откраднал, краставата жаба,
докопам ли го, ще е жив евнух
Градчето плаща ми солидна сума
и работата аз ще изпека
Пари ми трябват. Дала съм си дума
и копелето жив ще довлека.
Та, значи, хукнал е към Алабама,
прошушнаха от местния бардак.
И там се бил изложил хулиганът!
Дори Мадам обрал е за капак!
Но нямам време и забивам шпори!
И хич недей да се мотаеш, Кет!
Едва ли някой с Колта ти ще спори,
купувай му за Ада ти билет!
***
Изровен път извива край реката
и к'во да видя в гъстия папур...
май някой тука търси си белята
и плъзвам длан към тежкия кобур:
- О, мистър Джеймс! каква случайна среща!
(вълна гореща сякаш ме заля,
че съм жена очите му подсещат...)
... и на пищова ми му прималя!
Жени Иванова
© Jasmin Все права защищены
Кремена, колко е хубаво, че си оставила коментар! Благодаря ти!
Райна, благодаря, зарадвах се!
Безжичен, благодаря, че прочете!