11.12.2022 г., 16:49

Уестърн. Кет Балу и Джеси Джеймс

1.4K 6 18


С мустанг, ботуши прашни до бедрата,
камшик и два пищова за късмет...
Не знам къде стовари ме съдбата...
Тук куче вие с друго във дует!

Градът лениво дреме, дума няма,
мен стяга ме проклетият корсет -
но, уж, нали, докарвам го на дама.
(Абсурд направо! все изглеждам серт).

Понеже трябва да си вадя хляба,
а Джеси Джеймс е тук, се носи слух -
сребро откраднал, краставата жаба,
докопам ли го, ще е жив евнух

Градчето плаща ми солидна сума
и работата аз ще изпека
Пари ми трябват. Дала съм си дума
и копелето жив ще довлека.

Та, значи, хукнал е към Алабама,
прошушнаха от местния бардак.
И там се бил изложил хулиганът!
Дори Мадам обрал е за капак!

Но нямам време и забивам шпори!
И хич недей да се мотаеш, Кет!
Едва ли някой с Колта ти ще спори,
купувай му за Ада ти билет!

 

***
Изровен път извива край реката
и к'во да видя в гъстия папур...
май някой тука търси си белята
и плъзвам длан към тежкия кобур:

- О, мистър Джеймс! каква случайна среща!
(вълна гореща сякаш ме заля,
че съм жена очите му подсещат...)
... и на пищова ми му прималя!

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи, радост е, че си била тук! Благодаря ти!

    Кремена, колко е хубаво, че си оставила коментар! Благодаря ти!

    Райна, благодаря, зарадвах се!

    Безжичен, благодаря, че прочете!
  • Страхотно чувство за хумор, а и използваната стъпка е толкова подходяща. Огромна фантазия в най-добрия смисъл! Много забавно! Браво!
  • Чудесно е! Разказът се лее и се чете на един дъх! Браво!
  • Лек и колоритен стих, който ме усмихна!
    Забележително!
  • Подходящи думи не ми идват на ум, ставам на крака и се покланям, Жени! Невероятно!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...