12 окт. 2018 г., 08:41

Угасна Слънцето

965 5 20

И заваляха мъртви пеперуди.

Небето стана черно като гроб.

Светът умря, не се събуди.

Смъртта ожъна сетен сноп.

Но ти остана. Глупава и вечна.

Вторачена в безсмъртния си Рай.

Една звезда, самотна и далечна,

безсмислено лети без край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не са обяснения това, а споделяне на различни гледни точки. Да напишеш нещо и да чуеш мненията и на други хора е полезно и приятно. Благодаря за посещенията!
  • Не ви ли е харесвало нещо, което не търси обяснения?
    Георги,започнеш ли да обясняваш написаното от теб-изчезва магичното в текста.
    На мен ми харесва!
  • Не, лесно е за разбиране. Удобно е. Приемаш, че всичко е даденост, такова е, каквото е. Не може да се промени, няма смисъл да се напъваш, бъди си хрисим и си трай. Той си знае работата.
  • Лесно лии. Хайде като е лесно направи го ти Ти го казваш в смисъл - Много е просто, за да е истина. Да, истината винаги е проста
  • Има ли грижи, няма свобода. Ако имаш рибки, трябва да ги храниш. Ако има човек до теб, дори и любим, пак нямаш свобода. Трябва да му обръщаш внимание. И си благодарен, ако имаш малко лично пространство, духовно и физическо, за да се почувстваш малко свободен. Обяснението, че Творецът предварително е заложил всичко, ми се струва прекалено лесно.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...