12.10.2018 г., 8:41

Угасна Слънцето

961 5 20

И заваляха мъртви пеперуди.

Небето стана черно като гроб.

Светът умря, не се събуди.

Смъртта ожъна сетен сноп.

Но ти остана. Глупава и вечна.

Вторачена в безсмъртния си Рай.

Една звезда, самотна и далечна,

безсмислено лети без край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не са обяснения това, а споделяне на различни гледни точки. Да напишеш нещо и да чуеш мненията и на други хора е полезно и приятно. Благодаря за посещенията!
  • Не ви ли е харесвало нещо, което не търси обяснения?
    Георги,започнеш ли да обясняваш написаното от теб-изчезва магичното в текста.
    На мен ми харесва!
  • Не, лесно е за разбиране. Удобно е. Приемаш, че всичко е даденост, такова е, каквото е. Не може да се промени, няма смисъл да се напъваш, бъди си хрисим и си трай. Той си знае работата.
  • Лесно лии. Хайде като е лесно направи го ти Ти го казваш в смисъл - Много е просто, за да е истина. Да, истината винаги е проста
  • Има ли грижи, няма свобода. Ако имаш рибки, трябва да ги храниш. Ако има човек до теб, дори и любим, пак нямаш свобода. Трябва да му обръщаш внимание. И си благодарен, ако имаш малко лично пространство, духовно и физическо, за да се почувстваш малко свободен. Обяснението, че Творецът предварително е заложил всичко, ми се струва прекалено лесно.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...