В шеметната Бездна
очи приковавам,
не мигам и не дишам,
просто гледам в Тъмнината...
Сенките мърдукащи,
прокрадват се и дебнат,
а в далечината Светлината
плавно се отдалечава...
Засмукване, трептеж
и Гравитация...
Притиска ме
с ухание на Рози.
Звучат тимпани,
бавно и отмерено...
Раздира ги
писък на сойка.
Повдигам морни
клепачи,
вдишвам дълбоко...
и всичко затихва.
Нежно ме лъхва
вечерния бриз...
Mека топлина
с ухание на рози...
13.10.2006
© Атанас Коев Все права защищены
МИЛИОНИ ФОТОНИ СВЕТЛИНА
...