14 окт. 2006 г., 01:05

...ухание на рози...

903 0 6





В шеметната Бездна
очи приковавам,
не мигам и не дишам,
просто гледам в Тъмнината...
Сенките мърдукащи,
прокрадват се и дебнат,
а в далечината Светлината
плавно се отдалечава...

Засмукване, трептеж
и Гравитация...
Притиска ме
с ухание на Рози.

Звучат тимпани,
бавно и отмерено...
Раздира ги
писък на сойка.
Повдигам морни
клепачи,
вдишвам дълбоко...
и всичко затихва.

Нежно ме лъхва 
вечерния бриз...
Mека топлина
с ухание на рози...

             13.10.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...