14 окт. 2006 г., 01:05

...ухание на рози... 

  Поэзия
699 0 6





В шеметната Бездна
очи приковавам,
не мигам и не дишам,
просто гледам в Тъмнината...
Сенките мърдукащи,
прокрадват се и дебнат,
а в далечината Светлината
плавно се отдалечава...

Засмукване, трептеж
и Гравитация...
Притиска ме
с ухание на Рози.

Звучат тимпани,
бавно и отмерено...
Раздира ги
писък на сойка.
Повдигам морни
клепачи,
вдишвам дълбоко...
и всичко затихва.

Нежно ме лъхва 
вечерния бриз...
Mека топлина
с ухание на рози...

             13.10.2006

© Атанас Коев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??