26 янв. 2012 г., 11:12

Ухание в мрака 

  Поэзия » Любовная
1105 0 5

"с уханието любовта се връща"
И. Тенев


Оставаш с мен често безмълвен,
когато душата събличам.
И сякаш се чувстваш погълнат
от думите, дето изричам

На мене ми стига да видя
усмивка на устните твои.
И стига ми само да чуя
две думи, не сладки порои.

Пред теб съм разголена цяла.
Пред тебе съм малко момиче.
Душата ми, чиста и бяла,
до болка сега те обича!

Усмивката, ласките нежни,
гласът ти, напевно гальовен.
И всичко сегашно и прежно...
Ухание в мрака съдбовен!

© Снежина Айдарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • прекрасно...просто е прекрасно..
    поздравявам те, Снежина..
    най-сърдечно.
  • Душата ти е много откровена и силни са чувствата ти!Поздрав!
  • " И стига ми само да чуя
    две думи, не сладки порои."
    Поздравления!
  • Много благодаря! Думите Ви ме трогнаха дълбоко!
  • Свежо, изповедно. Темата е стара като света, трудно е да се намери оригинален изказ, но чистотата на настроението и сугестията спасяват стиха. Може би трябва да се помисли за известна иносказателност, индиректност на внушението - изреченото с пълен глас "Обичам те" звучи различно от прошепнатото, което създава интимност. Впечатляват високата емоционалност, високия чувствен градус на стихописането. Желая леко перо!
Предложения
: ??:??