26.01.2012 г., 11:12

Ухание в мрака

1.4K 0 5

"с уханието любовта се връща"
И. Тенев


Оставаш с мен често безмълвен,
когато душата събличам.
И сякаш се чувстваш погълнат
от думите, дето изричам

На мене ми стига да видя
усмивка на устните твои.
И стига ми само да чуя
две думи, не сладки порои.

Пред теб съм разголена цяла.
Пред тебе съм малко момиче.
Душата ми, чиста и бяла,
до болка сега те обича!

Усмивката, ласките нежни,
гласът ти, напевно гальовен.
И всичко сегашно и прежно...
Ухание в мрака съдбовен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Айдарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасно...просто е прекрасно..
    поздравявам те, Снежина..
    най-сърдечно.
  • Душата ти е много откровена и силни са чувствата ти!Поздрав!
  • " И стига ми само да чуя
    две думи, не сладки порои."
    Поздравления!
  • Много благодаря! Думите Ви ме трогнаха дълбоко!
  • Свежо, изповедно. Темата е стара като света, трудно е да се намери оригинален изказ, но чистотата на настроението и сугестията спасяват стиха. Може би трябва да се помисли за известна иносказателност, индиректност на внушението - изреченото с пълен глас "Обичам те" звучи различно от прошепнатото, което създава интимност. Впечатляват високата емоционалност, високия чувствен градус на стихописането. Желая леко перо!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...