Ухания в есента
Запалени стърнища.
Тишина.
Граблива птица хищно се снишава.
Пикира със изящна бързина.
След писъка - небето оглушава...
По храстите се кипри ален плод.
Учудваш се - за нощ, а вече зрели?
Измамно е.
Животът им в заход
обагря всички листи във червено.
Стърнищата чернеят, но под тях,
под тях земята тайнствено зачева...
Към глухото небе се втурва грак,
подхлъзва се и ниското замеря.
А аз съм там - прашинка на ръба -
на вечното, което се повтаря.
Ухае ми на дим и на земя,
на стряха, топъл хляб и на вечеря.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Людмила Билярска Все права защищены
