Nov 6, 2010, 8:10 PM
Ухания в есента
Запалени стърнища.
Тишина.
Граблива птица хищно се снишава.
Пикира със изящна бързина.
След писъка - небето оглушава...
По храстите се кипри ален плод.
Учудваш се - за нощ, а вече зрели?
Измамно е.
Животът им в заход
обагря всички листи във червено.
Стърнищата чернеят, но под тях,
под тях земята тайнствено зачева...
Към глухото небе се втурва грак,
подхлъзва се и ниското замеря.
А аз съм там - прашинка на ръба -
на вечното, което се повтаря.
Ухае ми на дим и на земя,
на стряха, топъл хляб и на вечеря.
© Людмила Билярска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
великолепно, мила Люси...
поезия, която топли и храни душата с красотата си...
прегръщам те, сърдечно. -
Чудесно!
-
Много се радвам, че ти хареса, мила Плами! И прегръдка за теб!
-
Харесах и аз! Поздрав!
-
Здравей, Петя! Благодаря ти, скъпа! Поздрави в тишината на приятната есенна вечер!
---
Росенце, благодаря ти! Прегръщам те, мило сърчице!
---
Много ти благодаря, Руми! Чудесна си, както винаги! С обич!
---
СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ, ПОЖЕЛАВАМ ВИ ЕДНА ЩАСТЛИВА НОВА СЕДМИЦА!
ОБИЧАМ ВИ! -
Усетих ги тези ухания. Господи, колко е хубаво!
Поздравления! -
Много ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
---
Светлинка си в този груб и хаотичен свят, скъпа Маги! Поезията ти носи очарованието на душата ти и всяка среща с нея е едно пречистване и зареждане - едно обновление. Благодаря, че те има! Прегръщам те с много обич!