8 июл. 2014 г., 19:39

Ужас и поквара

759 0 0

Най първо гняв разтвори ми гърдите…

Пламнах в ужас и поквара.

 Бълвах думи празни на посоки

  И вдигах пръст из празнотата.

   Но после ме обзе страдание.

    За душите, затворени в плътските окови.

     Застанах мирен, сякаш ще заплача,

     Но запазих сивия си поглед.

      От гняв и ярост полза няма –

       Но няма и такава от страдание.

        Когато сам положиш в гърдите си окови.

         Когато сам не търсиш разкаяние.

          Защото твоята душа е чиста –

           Но за кратко цапаш я с поквара.

            Не си струва за това да пиша.

             Но само така знам как да не те мразя.

              А моите гърди в затвор не ще прегърна.

               С надежда, че душата ми ще бъде бяла.

                Че не стои в мен по моя воля –

                 Нека ме държи човек,

                                                           Защото е така избрала. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Космически автор Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...