Най първо гняв разтвори ми гърдите…
Пламнах в ужас и поквара.
Бълвах думи празни на посоки
И вдигах пръст из празнотата.
Но после ме обзе страдание.
За душите, затворени в плътските окови.
Застанах мирен, сякаш ще заплача,
Но запазих сивия си поглед.
От гняв и ярост полза няма –
Но няма и такава от страдание.
Когато сам положиш в гърдите си окови.
Когато сам не търсиш разкаяние.
Защото твоята душа е чиста –
Но за кратко цапаш я с поквара.
Не си струва за това да пиша.
Но само така знам как да не те мразя.
А моите гърди в затвор не ще прегърна.
С надежда, че душата ми ще бъде бяла.
Че не стои в мен по моя воля –
Нека ме държи човек,
Защото е така избрала.
© Космически автор Все права защищены