Най първо гняв разтвори ми гърдите…

Пламнах в ужас и поквара.

 Бълвах думи празни на посоки

  И вдигах пръст из празнотата.

   Но после ме обзе страдание.

    За душите, затворени в плътските окови.

     Застанах мирен, сякаш ще заплача,

     Но запазих сивия си поглед.

      От гняв и ярост полза няма –

       Но няма и такава от страдание.

        Когато сам положиш в гърдите си окови.

         Когато сам не търсиш разкаяние.

          Защото твоята душа е чиста –

           Но за кратко цапаш я с поквара.

            Не си струва за това да пиша.

             Но само така знам как да не те мразя.

              А моите гърди в затвор не ще прегърна.

               С надежда, че душата ми ще бъде бяла.

                Че не стои в мен по моя воля –

                 Нека ме държи човек,

                                                           Защото е така избрала.