Укротих ураганния дъжд -
летен, зрял, ненавременен.
Откъде-накъде този мъж
моя свят с абордаж ще превземе.
Извинете, бях вече
и там,
друга азбука учех да сричам.
Половинка не станах,
за срам.
Себе си не отричам.
И по вещерски мокра и зла,
отвари от биле наричам.
Колендро ми прогонва съня -
момиче в ливадите тича.
© Христина Комаревска Все права защищены
знаеш...